Задържане vs. Пускане: Психосоматика на контрола

Във всеки от нас има места, които задържат.
Невидими стягания в тялото.
Неизказани думи.
Несбъднати желания.
Сълзи, останали на ръба на клепача.
Гняв, притиснат под усмивка.
Контрол, маскиран като „отговорност“.

Но какво се случва, когато задържаме твърде дълго?

Задържането – не просто психологически механизъм, а телесна реалност

В психосоматиката знаем, че всяка неизразена емоция остава в тялото.
Енергията ѝ не изчезва – тя просто се заключва в мускул, орган или дишане.
Типични „зони на задържане“:

• Челюстта – стискаме зъби, вместо да кажем какво мислим.
• Гърдите – спираме сълзите, задържаме любовта или болката.
• Коремът и таза – място на несигурност, вина, сексуални страхове.
• Раменете и гърбът – носим чужди тежести, „трябва“-та, очакванията.

Контролът като форма на самозащита

Контролът е стратегия на ума, когато не се чувства в безопасност.
„Ако държа всичко под контрол – няма да бъда наранен.“
Но това усилие води до изтощение, напрежение и загуба на жизненост.

Колкото повече задържаме, толкова по-малко пространство остава за живеене.
А пускането – не е провал, а покана за свобода.

Пускането – акт на доверие в живота

Пускането не означава да се откажеш.
Означава да спреш да се съпротивляваш на естествения поток:
– Да си позволиш да плачеш, когато ти се плаче.
– Да казваш „не“, когато не искаш.
– Да се движиш, без да се контролираш.
– Да издишаш, вместо да стискаш.

Психосоматични ефекти на задържането:

• Главоболие, мигрени;
• Проблеми с храносмилането (задържане, запек, гастрит);
• Безсъние;
• Болки в кръста и раменете;
• Нарушено дишане, панически атаки;
• Хормонален дисбаланс:

Практики за освобождаване: движение, дъх, глас

1. Сакрална архитектура на тялото - САТ
– Освобождаване на таза, гърдите и челюстта – зоните на блокирана емоция.
– Активиране на дълбокото дишане и „пускане“ през тялото.

2. Осъзнато дишане
– Вдишай през носа, издишай бавно през устата – с намерението пускам.
– С всяко издишване – нещо си тръгва: напрежение, мисъл, страх.

3. Звук и глас
– Издишване с тон – ааа, ммм, ох – за разпускане на задържани усещания.
– Произнеси на глас какво вече не искаш да носиш.

4. Работа с вътрешното дете
– То е често това, което се страхува да пусне. Чуй го. Утеши го.

Пусни. За да се върне животът.

Пусни вината.
Пусни нуждата да угодиш.
Пусни очакванията към себе си да бъдеш „перфектна“.
Пусни онова, което вече не ти служи.

В това пускане има сила.
Има лечебен дъх.
Има връщане към себе си.

---

Контакт

Кремена Кирилова
Акушерка, консултант по психосоматика, сексология, кърмене и репродуктивно здраве
www.kremenakirilova.bg | 📞 088 555 95 05