Поглед към душевната болка и телесната мъдрост

Човешкото тяло е не просто съд от плът и кости — то е храм, в който живее душата.
В него са вплетени личните ни преживявания, емоции, спомени и — понякога — неразказаните истории на предците ни.

Когато човек изпитва дълбоко вътрешно страдание, когато в него се надига желание да напусне живота, това често не е просто симптом, а вик за принадлежност, обич и изход от стара болка.

Констелационен поглед към желанието за смърт

В системните констелации желанието за самоубийство не се разглежда като изолирана лична слабост, а като лоялност към нещо по-голямо:

• Несъзнателен стремеж да последваме починал, отхвърлен или страдащ предшественик
• Поемане на „чужда съдба“, носена с любов, но и с цена
• Преживяно чувство за вина, което „не позволява“ да живеем пълноценно

„Когато някой иска да умре, често иска да последва някого, когото обича.“
— Берт Хелингер

Психосоматиката и тялото като свидетел

Тялото помни.
Симптомите му често са език на душата, която не намира думи. Болката, затрудненото дишане, тежестта в гърдите, напрежението в корема — всички те разказват истории, които умът е забравил, но телесният храм пази.

Холистичният подход — през движенията, дъха, вниманието и присъствието — ни връща у дома: в собствения ни център, в храма на себе си.

Изцелението започва с прошка и принадлежност

Пътят към живот минава през признание:

• На болката, която носим
• На онези, които сме изгубили
• На любовта, която се е изразила чрез страдание

Когато кажем: „Оставям твоето при теб. Избирам моя живот.“, правим първата крачка към свобода.
Към обитаване на себе си не от вина, а от истина и избор.

---

Контакт

Кремена Кирилова
Акушерка, консултант по психосоматика, сексология, кърмене и репродуктивно здраве
www.kremenakirilova.bg | 📞 088 555 95 05