Отрицателното и От-ца: Символика и духовна връзка

/ Продължение към темата: Отрицателната енергия като път към Твореца./

Когато болката ни отдалечава от света, за да ни върне у дома.

Когато говорим за думите „отрицателно“ и „Отец“, те на пръв поглед звучат коренно различно, но ако се вгледаме по-дълбоко, можем да открием една обща вибрация и символика, която ги свързва.

И двете започват с корена „от“ – малка, но силна частица в българския език, която носи смисъла на произход, отделяне и начало. Този корен ни насочва към идеята за първичния източник, към начало и връзка.

„Отец“ е символ на живота, на създателя, на този, който дава произход и поддържа. Той е нашият духовен и биологичен източник.

„Отрицателно“ идва от „от-рицание“ – отказ, отделяне, дистанциране. Но в духовен и психосоматичен план това „отделяне“ може да бъде и покана за завръщане към източника – към „От-ца“. Болката, криза и страдание в живота не са просто наказание, а начин да се откъснем от илюзиите и егото, за да се върнем към по-дълбока истина и покой.

Така „отрицателното“ и „Отец“ споделят една вибрация – тази на отделянето, което води към начало, към корен, към истината. Това е парадоксът на човешкото съществуване – чрез отричане и болка се ражда пътят към изцеление и среща с Бога.

Затова можем да гледаме на отрицателната енергия не като враг, а като сигнал и послание, което ни води обратно към себе си и към своя „От-ец“ – към източника на живот и любов.

Коренът „от“ в „Отец“ – символ на произхода и източника

Думата „Отец“ е една от най-древните и дълбоки в българския език. Тя произлиза от старобългарското отѣць и праславянския корен otĭcĭ, означаващи баща, родоначалник, източник на живот.

Интересно е да обърнем внимание на частицата „от“, която в българския език е предлог, също означаващ произход, начало и отделяне – всичко онова, което символизира изходната точка на нещо. В думата „Отец“ „от“ може да се разглежда като символ на този първичен източник – мъжът, родителят, от когото идва животът.

В буквалния смисъл думата не се дели на „от“ + „ец“, а е цялостен корен. Но като духовна метафора, „от“ в „Отец“ ни напомня за връзката с Източника – с Бога, с Върховния Творец.

Отрицанието – път към От-ца

В живота често преживяваме моменти на отричане – на себе си, на чувствата, на света около нас. Това „от-рицание“ не е просто отказ или бягство, а дълбок процес на отделяне, който може да ни направи по-чувствителни към своя вътрешен свят.

В този процес болката и страданието не са наказание, а знак, че нещо в нас е откъснато от своя източник. И точно чрез това откъсване започва търсенето на „От-ца“ – на онзи вътрешен дом и покой, към който душата копнее да се върне.

Така отрицанието, в своята дълбока символика, се превръща в мост към изцелението и вярата.

---

Контакт

Кремена Кирилова
Акушерка, консултант по психосоматика, сексология, кърмене и репродуктивно здраве
www.kremenakirilova.bg | 📞 088 555 95 05