Инвитро оплождане с донорски материал през погледа на семейните констелации

.

Инвитро оплождането с донорски материал е едно от чудесата на съвременната медицина, което дава надежда на множество двойки и жени да изпитат радостта от родителството. Но зад този избор често стоят дълбоки въпроси, свързани с идентичността, принадлежността и невидимите нишки на семейната система. Семейните констелации ни позволяват да се срещнем с тази тема отвъд медицината – в душевното и системното поле.

Когато животът идва чрез трима

Когато едно дете се зачене с помощта на донорска яйцеклетка, сперма или и двете, в системата се включва още един човек – донорът. Той не е просто „биологичен материал“, а носител на родова линия, душа, история и място в структурата на живота на това дете. Ако този човек бъде изключен от съзнанието и признанието на родителите, системата може да отговори чрез емоционални трудности, вътрешна раздвоеност или усещане за липса при детето.

💬 Системен закон:

Родител е единствено и само този, на когото принадлежи генетичният материал.
Той носи произхода, предава рода и стои в основата на принадлежността на детето. Човекът, който възпитава, може да бъде дълбоко значим възрастен, но не може да заеме мястото на биологичния родител, без това да доведе до системно напрежение.

Мястото на донора и редът на любовта

В семейните констелации важи дълбок принцип – редът е условие за любовта да тече свободно. Даряването на генетичен материал е акт, който създава връзка – не само биологична, но и душевна. В системния ред тази връзка не е неутрална. Тя е като символичен съюз, който има реални последици.

💡 Важно правило от системния ред:
Когато даряването се случва към непозната жена, в контекста на създаване на живот, се счита, че това създава нова връзка. А старата – настоящата партньорска връзка на донора – по правило приключва.

📌 След като донорът създаде ново семейство, тази нова връзка има предимство по ред. Но самото дарителство вече създава нова връзка в системата, независимо дали участниците го признават или не.

Дарът и невидимата лоялност

Изборът на инвитро с донорски материал може да активира несъзнавани лоялности – към рода, към загуби, към травми или към собствените мечти за „традиционно“ родителство. Понякога жената (или двойката) изпитва вътрешна вина – сякаш нарушава „правилата“ на рода. Поглеждането към тези лоялности със състрадание и осъзнаване позволява трансформация: от вина към благодарност, от страх към смирено приемане.

Какво носи едно констелационно разглеждане?

Семейната констелация не предлага рецепта, а яснота. Тя показва, когато нещо липсва или е поставено на неподходящо място. Работата с темата за донорството помага на родителите да заемат своето място с любов, донора – с уважение, и детето – с правото си да принадлежи, без да носи тежестта на скрити истории.

Заключение

Животът идва по много пътища. Всяко дете, заченато чрез донорски материал, има право на място, признание и обич.
Констелационният подход ни помага да уважим невидимото – реда, който поддържа потока на любовта и дава стабилност на новото начало.
С ясното признаване на донора, осъзнаването на последствията за партньорствата и уважението към всички участници в системата, можем да приемем дара на живота с отворено сърце и душевен мир.

---

Контакт

Кремена Кирилова
Акушерка, консултант по психосоматика, сексология, кърмене и репродуктивно здраве
www.kremenakirilova.bg | 📞 088 555 95 05