Осиновяване през погледа на семейните констелации

---

Къде е мястото на осиновеното дете, кои са истинските родители и какво не се вижда, но присъства в душевния ред на семейството?

---

Семейните констелации, основани от Берт Хелингер, работят с принципите на принадлежност, ред и баланс в системата. Всеки човек принадлежи към своя род и има своето незаменимо място в него — дори ако не го познава, дори ако е бил отхвърлен или изоставен. Това важи в пълна сила и за осиновените деца.

Родителството в системния смисъл

В системния контекст родител е този, който дава живот, а не само този, който отглежда. Осиновителите са изключително важни фигури – те са възрастните, които поемат отговорност, грижа и обич. Но ако опитат да „заменят“ биологичните родители, системата често отговаря със скрити симптоми у детето – бунт, отдръпване, тревожност, вина, зависимости или липса на жизненост.

„Истинската любов е възможна, когато се уважи мястото на другия.“

В този случай – уважение към биологичните родители, независимо дали са известни, дали са били „добри“ или „лоши“, дали са изоставили детето или са починали. Те са дали живота – най-големият дар. Отнемането на тяхното място в сърцето на детето, дори несъзнателно, води до вътрешно разкъсване.

Конфликтът на лоялности

Много осиновени хора живеят с вътрешен конфликт на лоялност – не могат напълно да се свържат нито с родителите, които са ги създали, нито с тези, които са ги отгледали. Ако детето почувства, че трябва да избере страна – да бъде „лоялно“ към осиновителите, като отрече произхода си – то несъзнателно се разкъсва вътрешно.

Констелациите учат, че: всички имат право на място.
И когато това място бъде дадено, настъпва мир.

Как изглежда уважението в полето?

Когато в констелационна работа се поканят и биологичните, и осиновителите, често се появява мощен момент, в който:

• Биологичната майка предава детето с поклон.
• Осиновителката го приема със сълзи и уважение.
• Детето поглежда към живота и казва: „Сега мога да принадлежа напълно.“

Това е вътрешна картина – не ритуал, а разпознаване на скритите връзки.

За осиновителите

• Ти не си създател, но си пазител на живота.
• Почитай биологичните родители, дори да не ги познаваш – чрез думи, чрез признание, чрез място в сърцето.
• Не изисквай благодарност. Тя идва сама, когато няма дълг.

За осиновените

• Произходът ти е част от теб, не пречка.
• Не си длъжен да избираш страна. Можеш да уважаваш и двата извора в живота си.
• Вътрешният мир идва, когато приемеш всичко, което те е направило теб.

Заключение

Осиновяването не е „втора категория“ родителство. То е друг път към любовта. Но за да бъде той цялостен, е важно да се признае и първият път – този на биологичните родители. Констелациите показват, че когато всички фигури заемат своето място, детето може да се изправи, да поеме живота и да заживее с лекота и смисъл.

---

Контакт

Кремена Кирилова
Акушерка, консултант по психология, психосоматика, сексология, кърмене и репродуктивно здраве
www.kremenakirilova.bg | 📞 088 555 95 05